Сдружение „Бизнесът за Пловдив“ публикува открито писмо, адресирано до компетентните държавни институции, с което поставя въпроси за прилагането на процедурите за издаване на визи тип D и разрешения за работа за граждани на трети държави. В документа се акцентира върху необходимостта от равнопоставеност, предвидимост и еднакви правила за всички работодатели:
До
Министерство на вътрешните работи
Министерство на външните работи
Министерство на труда и социалната политика
Държавна агенция „Национална сигурност“
Уважаеми господа,
Сдружение „Бизнесът за Пловдив“, представляващо десетки водещи компании от реалната икономика, изразява своето категорично възмущение от пореден публичен пример за двойни стандарти и избирателно прилагане на закона от страна на българската държавна администрация.
Повод за настоящото становище е публично известният случай с футболиста Хуан Перера – гражданин на държава извън Европейския съюз, който в рамките на един работен ден е получил:
- виза тип D;
- право на работа;
- всички необходими съгласувания и административни документи, необходими за неговото картотекиране и участие в официален футболен мач.
Нашите въпроси са прости, но изключително сериозни:
Как е възможно работник от трета държава да получи виза тип D и разрешение за работа в рамките на един ден, при положение че:
- стандартната процедура трае месеци;
- изисква множество проверки, съгласувания и нормативно определени срокове;
Как е възможно това да се случи при работодател, който е публично известен с:
- натрупани и разсрочвани с години задължения към НАП;
- хронични финансови затруднения;
На какво основание държавните институции са приоритизирали именно този конкретен случай?
В същото време – реалният бизнес
Докато за един футболен клуб процедурите се извършват светкавично, реалният бизнес в България:
- плаща милиони левове данъци и осигуровки;
- е изряден работодател;
- създава работни места;
- инвестира дългосрочно и устойчиво,
и въпреки това чака по 3, 4, 6 и повече месеца, за да получи абсолютно същите визи и разрешителни за работа за свои служители от трети държави.
В резултат на тези забавяния:
- производствени линии спират;
- договори се губят;
- инвеститори се отказват;
- България губи конкурентоспособност.
Това не е административен проблем. Това е институционален избор.
Когато:
- за едни процедурите се ускоряват извънредно;
- за други се бавят умишлено;
- а правилата се прилагат избирателно,
това вече не е въпрос на административен капацитет, а на институционална воля.
В конкретния случай виждаме форма на пряка държавна помощ, предоставена чрез административно обслужване, която:
- нарушава принципа на равнопоставеност;
- поставя коректния бизнес в неравностойно положение;
- подкопава доверието в държавните институции.
Сдружение „Бизнесът за Пловдив“ настоява за:
- Незабавна проверка, която да установи:
- кой е разпоредил и ускорил съответните процедури;
- по какъв ред и с какви мотиви това е било извършено.
- Писмена обосновка, включваща:
- защо стандартните законови срокове не са били приложени;
- защо работодател с публично известни задължения е бил третиран приоритетно.
- Ясни и публични правила, които:
- да се прилагат еднакво спрямо всички работодатели;
- да не зависят от име, влияние или институционален „чадър“.
Българският бизнес не иска привилегии. Той иска справедливост, предвидимост и еднакви правила за всички. Защото държава, която обслужва избирателно, не е партньор на бизнеса – тя е пречка за неговото развитие.
С уважение,
СНЦ „Бизнесът за Пловдив“