Сдружение „Бизнесът за Пловдив“, обединяващо значим кръг от работодатели, предприемачи и инвеститори от региона, изразява сериозно безпокойство и несъгласие с публикувания проект на Държавен бюджет за 2026 г.
След задълбочен анализ на основните параметри, макрорамката и разходната политика, считаме, че предложеният бюджет не отговаря на реалните икономически предизвикателства, пред които е изправена страната. Вместо да осигурява стабилност, предвидимост и стимули за икономическа активност, документът акцентира върху краткосрочно политическо успокояване за сметка на дългосрочната конкурентоспособност и устойчивост на икономиката.
Основни аргументи:
- Липса на стратегическа визия и икономическа логика
Бюджетът е представен като счетоводен документ, а не като инструмент на икономическа политика. Отсъстват ясно очертани приоритети за растеж, производителност и добавена стойност. Не са предвидени ефективни стимули за индустрията, износа и иновациите – трите сектора, които реално движат икономическия напредък. В същото време се наблюдава механично нарастване на разходите, без обвързване с резултати и ефективност.
- Рискована фискална рамка и дефицит, насочен към текущо потребление
Предвижданият дефицит надхвърля границите на фискалната устойчивост и се формира основно от разходи за издръжка и социални трансфери, а не от капиталови инвестиции. На практика държавата взема заем, за да покрива текущи плащания, вместо да инвестира в бъдещето. Подобен модел води до инфлационен натиск, спад в кредитния рейтинг и ограничаване на частните инвестиции.
- Отсъствие на политики за регионално развитие и инфраструктура
Пловдив и Южният централен регион са сред най-динамично развиващите се в България и реално формират съществен дял от БВП. Въпреки това, в проектобюджета липсват целеви средства за развитие на индустриални зони, транспортна и социална инфраструктура, професионално образование и иновационни центрове. Продължава тенденцията на централизация и пренебрегване на регионите, които поддържат реалната икономика жива.
- Недостатъчна подкрепа за малките и средните предприятия
В документа отсъстват конкретни инструменти за облекчаване на административната тежест, достъп до финансиране и защита на заетостта в сектора на МСП. В контекста на високи лихви и пазарна несигурност, липсата на мерки за гъвкавост и оцеляване на малкия бизнес е сериозен пропуск.
- Липса на ефективност и контрол върху публичните разходи
Увеличението на разходите за администрация и социални плащания не е съпроводено с показатели за резултатност. Отсъстват структурни реформи в администрацията, здравеопазването и образованието – ключови системи за всяка модерна държава. Бизнесът не може да подкрепи бюджет, който прехвърля последствията от неефективното управление върху данъкоплатците, без гаранции за подобряване на качеството на публичните услуги.
- Липса на предвидимост и диалог с реалната икономика
Проектът на бюджета е подготвен без реални консултации с работодателските организации и сдруженията на предприемачите, в нарушение на принципите на публичност и партньорство. Решения, взети „на тъмно“, подкопават доверието на инвеститорите и задълбочават несигурността в бизнес средата.
- Несъгласие с предвиденото увеличение на осигуровките и данъчното облагане на дивидентите
Предложеното повишаване на осигурителната тежест представлява пряк удар върху конкурентоспособността на българските предприятия и върху пазара на труда. В условия на ниска производителност и ограничен човешки ресурс, всяко увеличение на осигурителните ставки води до ръст на разходите за труд, намаляване на стимулите за легална заетост и пренасочване на капитал към неформалния сектор.
Вместо да насърчава заетостта и предприемачеството, тази мярка ще задълбочи недостига на работна сила и ще постави допълнителен натиск върху малките и средните предприятия.
Същевременно, увеличението на данъка върху дивидентите е стъпка в противоположна на инвестиционната логика посока. Повишаването на данъчното облагане на печалбите, разпределени между собствениците, демотивира реинвестиране, ограничава предприемаческия риск и обезкуражава привличането на капитал. Това е особено неблагоприятно в момент, когато България трябва да се стреми към задържане и разширяване на частните инвестиции, а не към изтласкването им към други юрисдикции.
Подобни решения не водят до устойчиво нарастване на приходите в бюджета, а до забавяне на растежа, намаляване на инвестиционната активност и изтичане на предприемаческа енергия.
Сдружение “Бизнесът за Пловдив” предлага преразглеждане на приоритетите в разходната част – съкращаване на неефективните разходи и насочване на средства към инфраструктура, образование, иновации и реална подкрепа за бизнеса. Фискална дисциплина и прозрачност – ограничаване на дефицита чрез строг контрол върху публичните поръчки и административните разходи. Предвидима данъчна среда – отказ от чести промени в данъчната и осигурителната политика, стабилност в средносрочен план и защита на принципа за ниско данъчно бреме. Реална децентрализация и подкрепа за регионите – ясно разписани програми и бюджети за развитието на ключови икономически центрове като Пловдив. Партньорство между държава и бизнес – създаване на постоянен консултативен механизъм между Министерството на финансите и представителните бизнес организации.
България има нужда от разумен, прозрачен и проактивен бюджет, който да насърчава растеж, инвестиции и предприемачество. Настоящият проект не изпълнява тези цели – той поддържа инерция, но не задава посока.
В момент, когато икономическите предизвикателства изискват смелост, визия и отговорност, държавният бюджет не бива да бъде инструмент за краткосрочно балансиране, а стратегическа рамка за развитие.
Бизнесът е готов да бъде партньор – но не и безмълвен наблюдател на решения, които увеличават тежестта върху предприемачите и подкопават фундамента на растежа.
Сдружение “Бизнесът за Пловдив“ призовава за отговорен диалог, експертен подход и истински реформаторски дух, който да превърне публичните финанси в двигател, а не в пречка за икономическото бъдеще на България.
С уважение:
СНЦ “Бизнесът за Пловдив”