Слово на инж. Фратев по повод откриването на Културен център "Бизнесът за Пловдив"

Слово на инж. Фратев по повод откриването на Културен център "Бизнесът за Пловдив"

 

Уважаеми г-н Кмете на град Пловдив,   

уважаема г-жо Областен управител,

 

Уважаеми г-н   Председателю на Общински съвет- Пловдив

 Драги съграждани и приятели! Добре дошли!

 

/ЗА КНИГАТА/

Логична бе идеята на откриването на едно ново  духовно средище в Стария град – Културен център „Бизнесът за Пловдив“ да представя книга за „вечния град“ Пловдив

Изборът на книгата „Страшната народна злочестина-Земетресението в Южна България през 1928 г.“ с подзаглавие „Изпълнен дълг, добродетели, самопожертвователност, героизъм, обществена и международна солидарност“ от  Недко Каблешков – съвсем логично се определи от бедствието Ковид-19, борбата с него и отражението му върху живота на хората. Ситуациите тогава и сега се различават само на пръв поглед, но, задълбочавайки се, можем да намерим много сходства и направим полезни изводи, казано по-точно, поуки.

Ако търсим аналози между двете събития – има много разлики и прилики, които предизвикват редица въпроси и подтикват към дълбок размисъл:

1928 г.-Цитирам от книгата: „Великата сряда – 18 април. Продължават още Великденските празници. Пловдив, втората столица на България, основан от Филип Македонски, със своето население, броящо повече от 85 000 души, е в празнично настроение. Музики свирят. Кинематографи, театър, увеселителни заведения, клубове, сладкарници, градини, булеварди гъмжат от народ….

Недалеч от този веселящ се град, в твърде близко съседство,много български градове и села са разрушени от трусове едва преди 4 дни, населението им бедства, проклина злата си съдба между купища развалини, без подслон, изложено на студ, глад и болести..“.

Вечерта, точно в 9 ч. 33 минути, едно страшно, зловещо бучене се разнася по целия град. Земята внезапно силно се раздрусва, клати, люлее, като че пропада. Къщите треперят, пращят, пъшкат в конвулсии, в смъртна агония. Мазилки, комини,стени, огради, колони, цели домове се рушат и падат с трясък.Настава небивала паника. Страх, трепет и ужас е обхванал всички. Театър, кинематографи, увеселителни заведения в миг запустяват. Всеки бяга, за да се спаси по-скоро, като тъпче и мачка по-слабия и падналия на земята. Електричеството моментално изгасва. Мрак и непрогледна тъма покрива града. Домовете са напуснати – никой вече не мисли за тях. Цялото население, треперещо от ужас, пълни площадите, градините и празните места.Задушлива миризма на сяра изпълва въздуха, кълба черен дим и червени пламъци се издигат до небесата.Трусовете, по-силни или по-слаби, продължават през цялата нощ. След всеки трус се чува трясъкът на новосрутени огради,комини, стени, къщи..Нови тръпки побиват тялото, нов ужас обхваща душата.Сякаш земята се разтваря, за да погълне нейните обитатели.

Адът се е пренесъл на земята…“

 

2020 г. 8 март, неделя – Пловдивчани  и гости се разхождат по слънчевата Главна улица и Капана, окупират наскоро извадените маси и столове на кафетата, радвайки се на настъпващата пролет. Други събират шумни компании в ресторанти и пицарии, отдавайки дължимото внимание на осмомартенския празник  и половинките си. Първото съобщение за заболял от Ковид-19 в България не се възприема сериозно – Ухан е далеч, а и китайците са много – над милиард и половина. А в Китай ситуацията е сериозна – болниците са препълнени, строят по спешност нови.Затварят се заводи, летища, градове.

13 март, петък – В България е обявено е извънредно положение със строги противоепидемични мерки. Със заповеди на министрите на здравеопазването и туризма се затварят театри, хотели, заведения, ограничава се достъпът до магазините. Домовете са здрави, но стават затвор за обитателите си. Парковете са затворени,  а впоследствие се блокират цели квартали и селища. Прекъснати са голяма част от транспортните връзки, летищата запустяват. Единствената среда за общуване е интернет. Физически здрави, хората все повече страдат от проблеми с психиката.

1928 г. – След разрушителния трус на 18 април много пловдивчани се изнасят на палатки или заживяват в бараки, построени в Цар Симеоновата градина. И сигурно си мислите, че от палатките и бараките са се разнасяли вайкания и плач. Тъкмо напротив – в градината по цели нощи са се пели песни и се е дрънкало на китари и мандолини. На самите бараки е имало изписани набързо закачливи и оптимистични послания. Хората, докоснали се до смъртта, изведнъж решават, че е глупаво да  се живее в постоянни кахъри и спестовност. Разбрали колко крехко е човешкото битие, те се радват, че са живи.

След земетресението идва времето на “помощите” и на тяхното разпределение. И както става често в България, на опашките за паничка супа и чамови дъски  редом с бедняците се нареждат и “начервосани дами с кожени палта”.

Бедствията, както и войните, удрят в най-голяма степен бедните.

Впрочем тогава се случва нещо близко до случващото се и 2020 г. с еврофондовете.

Тогава и сега правителствата не могат да създадат такава организация, която да позволи получаването на повече европейски помощи. След земетресението през 1928 г. представител на Червения  кръст идва от Женева, оглежда разрушенията и казва тъжно, че други страни биха направили така, че да получат много повече от Европа.

Но най-същественият паралел между двете бедствия е за човешкия фактор. И тогава и сега има безброй примери за героизъм, себеотрицание, добродетелност, както и за егоизъм, бездушие и користолюбие. Явно е, че еволюцията на човешките характери е несравнимо по-бавна от революцията на технологиите.

Поучителна е съдбата на спасителите – на тези, които рискуват живота си и влизат в полуразрушените сгради, за да спасят хора и покъщнина. И когато единият от тях след известно време отива при директора на една от банките, чието дете е извадил от развалините, за да помоли за разсрочване на някакъв дребен кредит, получава отказ.

Книгата на Недко Каблешков буди размисъл  и ни кара да правим спонтанно връзката „тогава и сега“. Прояви на героизъм и себеотрицание от обикновените хора, организираност и адекватни действия на институциите, помощи  и дарения от бедни и богати, вяра и оптимизъм – това струи от всяка страница на тази малка по обем, но голяма по дух книга.

Колко е актуално написаното от автора преди почти един век: „Фактите, които излагам, трябва да докажат, че и в днешния век на груб егоизъм, на разложение и поквара, на бясна алчност за богатства, за удоволствия, разкош и разврат има хора, които са истински човеци, които поставят над своето АЗ общественото благо, дълга към родината, любовта към ближния, към страдащия, към злочестия, към човечеството.

И още нещо: Книгата, като че ли сама поиска преиздаването си след близо 80 години. Земетресението в Пернишко  от май 2012 г. „разтърси“ и засили обществения интерес към темата за солидарността с пострадалите от природното бедствие,  за  помощта на държавата и на всеки един от нас. Но само „темата“ и дотам… Нещо повече, дни след ужасното събитие една суха информация в медиите ме жегна – „Цените на строителните материали в Пернишко са се увеличили драстично след земетресението ……“.

Това тогава ме накара да посегна отново към позабравената книга и да се захвана спешно с преиздаването ѝ като извънредно издание в средата на 2012 г. Защото написаното в нея напълно съвпада с намеренията ми да търся онези книги, които биха  били  най-потребни за компенсиране на болезнения дефицит на хуманизъм, съпричастност и   оптимизъм и биха  събудили  у моите съграждани и сънародници онези силни чувства, които са били и могат да бъдат вдъхновител на достойни дела за просперитета на  народа, града и държавата ни.

Както точно го е казал авторът: „Целта на моята книга е …да посоча някои имена и факти за бляскаво проявена обществена и международна солидарност, за съвестно изпълнен дълг, за самопожертвователност и героизъм, които заслужават похвала и насърчение и трябва да се знаят и сочат за пример на днешната младеж и на идещите след нас поколения.“

Да припомня ли какво се случи с цените на медицинските изделия през пролетта на 2020 г.– при това при уж силна и действаща при извънредни мерки държава?

Да припомня ли „международната солидарност“ !!! на ЕС, заграбеният самолет с медикаменти на летището в Прага,  агонизиращата Италия и фурмите от една близкоизточна държава.!!!????

 

Недко Каблешков описва в детайли безпрецедентната всенародна и международна помощ, която се стича към Пловдив и околията му:. Но много по-разтърсващи са разказите за обикновените хора, които рискуват живота си в адската нощ, за да помогнат на съгражданите си. Повечето са останали анонимни – те влизат в разрушените къщи, гасят осветлението и изнасят топли дрехи за зъзнещите и подплашени хора. Сред героите са отците от августинския колеж и сираците от сиропиталището, които изнасят на ръце най-малките си другарчета. За железничарите, които работят безвъзмездно по 18 часа в денонощието, за да поправят линиите, по които идва помощта, за телеграфистите, които предават, увиснали по стълбовете, за госпожица Фройнд, която измолва от чуждестранни дарители повече от 3 милиона лева, за руския белогвардейски офицер от запаса, който отказва всякаква помощ за добрините си с думите: “отдаде ми се случай що-годе да се отплатя за гостоприемството, което намерих в тази братска страна”, за братята Кольо и Иван Радеви, които измъкват хора изпод развалините, за акушерката Х, която остава цяла нощ с родилка, чиито близките са избягали, за аптекари и лекари, които раздават безвъзмездно превръзки и лекарства. За огромната  по своите мащаби международна помощ от 34 държави, призовани от Червения кръст. За паричните и материални средства, откъсвани най-често от залъка на обруления от две национални катастрофи българин.

/ПОУКИ/

Цитат: „Земетресението дойде да докаже, че богатствата, за придобиването на които ние често пъти сме готови да правим компромиси със съвестта си, да се унижаваме, да вършим подлости, даже и престъпления, могат в миг да изчезнат. То дойде да докаже, че щастието на човека не се състои нито в жилища като палати, нито в скъпи мебели, нито в разкошни трапези, защото в миг той бива принуден да ги изостави на произвола на стихията, да бяга и търси спасение далеч от тях. Те не са в състояние да му доставят капчица истинска и трайна душевна наслада. Такава наслада вкусват ония човеци,които поставят над своето аз любовта към Бога, към страдащия, към човечеството. Те разведряват набръчкани чела,вливат надежда, тикат напред прогреса и съвършенството на човешкия род.

Земетресението и други обществени бедствия дойдоха да докажат за сетен път, че в днешния век на груб егоизъм, на разложение и поквара, има такива люде много повече, отколкото в който и да било друг век. Те се намират у всички народи и племена земни.

Днес почти всички говорят за обнова на човека, за обнова на обществото.

Обновен и цялостен човек е този, който, кален в злочестини и борби, здрав физически, умствено и нравствено, живее, мисли и работи разумно и правилно,въодушевява се от благородни идеали, готов е да се жертва за общественото благо.

Обновено общество ще създадат само обновени люде, въоръжени с търпение, себеотрицание и любов, а не с омраза, алчност, кръвожадност.

Само солидарността, взаимопомощта, братството и любовта между людете и народите ще направят по-леко поносими злочестините, страданията и обществените бедствия и ще докарат по-голямо благоденствие и щастие на земята.“

 

/ЗА АВТОРА/

Недко Дончов Каблешков е роден през 1867 г. в Копривщица. Той е от известния възрожденски Каблешков род, все достойни българи, предани патриоти, между които е апостолът революционер, героят от април 1876 г., написал кървавото писмо Тодор Каблешков. Остава сирак, учи в Българо-католческата гимназия в Одрин, а след това завършва правни и политически науки в град Лвов– Полша.

От 1895 г. Недко Каблешков започва самостоятелна адвокатска практика в Пловдив и е избран в ръководството на Пловдивската адвокатска колегия. Делата на много свои бедни съграждани гледа безплатно.

Каблешков е общински съветник в града ни в периода 1899-1901 г. Той е и член на Народнолибералната партия и нейното ръководство. Издигнат е от съпартийците си за народен представител и за кмет, но отказва. Адвокатът следва разбирането си, че политикът и общественикът не могат да се съвместяват и да бъдат представени от една и съща личност. След Първата световна война той се отказва от политиката и отдава силите си на високопатриотичната обществена дейност. Свързан до края на живота си с Пловдив, той играе съществена роля в обществения и културния живот на града.

Значителна част от обществената му дейност е посветена на благодетелността, на която отдава много сили, ум и сърце.

Недко Каблешков е един от пионерите на дарителството у нас. Избран е за председател на Върховния комитет на благотворителността. По негова идея и молба богатият пловдивски търговец на тютюн Димитър Петров Кудоглу дарява 30 милиона лева за откриване на благотворителен дом за лечение на бедни граждани на Пловдив. Недко Каблешков заема 18 години председателството на учредената ефория към дома – най-голямото дело, извършено в полза на благотворителността.

Изложбата за делото на двамата достойни българи е част от днешната  програма на Културния център и може да я разгледате в пруста на къщата.

През 1908 г. построява първата вила в с. Бойково, която по-късно подарява с няколко декара гора около нея за нуждите на болните от туберкулоза. Недко Каблешков е юрист и на пловдивската еврейска община. Пловдивските евреи помнят неговото име, заради енергичната му намеса и борба през 1943 г., заставайки до митрополит Кирил (бъдещия патриарх)  за спасението им от изтребване.

Недко Каблешков е в центъра на културния живот на Пловдив. Забележителни са неговите приятелства и създадената традиция за сбирки в дома му на определен интелектуален кръг. Неслучайно той е избран за председател на комитета по юбилейните празненства, посветени на Вазов по случай 70 години от рождението му и 50 години писателска дейност. Благодарение на личността на Каблешков народният поет е отличен със званието „почетен гражданин на Пловдив“. Той предлага да бъде поставен бюст на Вазов на видно място в градината и да бъде преименувана една от гимназиите на негово име, а улица „Станционна“ става ул. „Иван Вазов“.

Недко Каблешков активно участва с перо, слово и действие за откриване на университет в Пловдив, за изграждане на паметници на загиналите във войните и на Съединението.

Активен участник е в проявите на спортен клуб „Христо Ботев“, за което е обявен за негов почетен член.

Адвокатът Каблешков е известен за времето си публицист и оратор от клàса. Дружеството на пловдивските журналисти е възстановено през 1923 г., а през 1926 г. Недко Каблешков е избран за негов председател. Като публицист и журналист сътрудничи на пловдивската и национална преса. Статиите са написани от позицията на общественик и гражданин, хуманист и родолюбец, защитник на интересите на Пловдив, неподкупен и честен журналист.

Книжовната дейност на Недко Каблешков обхваща преводните му статии от френски и полски език, отзиви за книги, авторството на книгите „Априлското въстание (1926 г.), „Адвокатът общественик и адвокатският му морал“ (1928 г.) или VieVietis (1937 г.). Тези книги, библиографска рядкост вече, не са загубили и днес своят

а актуалност, оценени високо от читатели и критици.

 

Уважаеми приятели,

Злочестини

те, които  сполетяват  народа  ни,  са по различно време – тези, с които сега правя съпоставка : чирпанското  земет

ресение 1928 г., земетресението в Перник 2012 г., пандемията КОВИД-19 – 2020 г., но те носят едно и с

 

ъщо страдание, болка, тревожност , несигурност, страх за хората…  В тези моменти е толкова важно да има протегната ръка за подкрепа,… и такива протегнати ръце е имало – имало е ръце недотам пълни, но протегнати да помогнат, ма

кар и с малко. Имало и ръце пълни, които  са толкова заети да крепят туй що е в тях , че не са могли да подадат и малкото си пръстче за помощ…

Подкрепа е нужна и в материалния ни живот, но дваж по-нужна е и подкрепата  в духовния ни живот..

За да ни има е нужно да опазим миналото си, традициите си , вярата си , човечността си…

Сега и тук, този момент за мен е особено вълнуващ, вълнуващо е да съм част от една група  пловдивчани, чиито ръце са пълни и те подкрепиха един важен проект – отново „къща Иван Черноземски“ да се изпълни с живот…  отново дървеното стълбище да скърца изпод човешки стъпки, а в двора да ромоли човешка глъч…

Това стана възможно благодарение на една група пловдивчани, обединени в сдружение „Бизнесът за Пловдив“, които въпреки новата злочестина  отделиха време, сили, емоция и средства, за да може днес да се насладим на това великолепие. Месеците наред усилна работа по реставрацията вече са зад нас.

Пред нас е Културен център „Бизнесът за Пловдив“ в „Къща Иван Черноземски“

Когато прочете книгата на Недко Каблешков „Страшната народна злочестина“, вярвам, че и вие, като мен,   ще се почувствате горди и удовлетворени, че сме потомци на такива българи,  показали състрадание, човещина, взаимопомощ, съпричастност, подкрепа, когато е било нужно!

Туй е нужно и днес! И го има – ето го пред Вас!

И нека  тази първа книга, представена днес тук, постави началото на безкрайна поредица от културни прояви занапред!

Благодаря Ви за вниманието!